Сара Хейл, инициаторката на Деня на благодарността

Сара Бюъл с нетърпение разопакова подаръка на своя брат Хорацио. В кутията открива ръчно изработена диплома с надпис: "На магистърката на изкуствата, с най-високи почести, колеж Хорацио Бюъл". Вероятно Сара се е засмяла. През всичките си студентски години в колежа Дартмут, нейният брат ѝ носел вкъщи учебници по латински, математика и философия и споделял с нея всичко научено. Младото момиче полагало всевъзможни усилия, за да придобие образование, въпреки ограниченията да посещава колеж. Посвещението и любознателността ѝ правели силно впечатление на Хорацио и на него му се искало тя също да получи своя почетна диплома.

Сара Бюъл се ражда преди 230 години, на 24 октомври 1788 г., в градчето Нюпорт, щата Ню Хемпшир. В разрез с духа на времето, нейните родители смятали, че двата пола трябвало да имат равен достъп до образование. Тяхната дъщеря ще се пребори с образователната дискриминация спрямо жените и ще се превърне в международно известен автор, редактор и застъпник на добри каузи. Днес почти всяко американско дете е запознато с някоя от нейните творби. Особена популярност добива детската песничка „Мария имаше малко агънце“ (Mary Had a Little Lamb).

През 1813 г. Сара се омъжва за адвоката Дейвид Хейл и приема неговото фамилно име. За нещастие съпругът ѝ умира от пневмония, когато тя е едва на 35 години. Те вече имат четири деца под 7-годишна възраст, а петото е на път да се роди. Как ще се препитава младата вдовица и майка оттук насетне? Колегите на нейния съпруг събират необходимите средства, за да може Сара да започне малко шивашко предприятие. Освен това те поемат разходите за издаването на книга с нейни стихове. Стихосбирката се продава много добре и Сара решава да остави бизнеса настрани, за да напише роман.

Така на бял свят излиза произведението "Северна гора: животът на север и на юг". То е посветено на темата за робството и дава сигнал за опасност срещу нарастващото напрежение между северните и южните щати. Творбата се радва на повишен читателски интерес и затвърждава името на Сара Хейл като автор. Тази книга се смята за първия значим американски роман написан от жена. Без съмнение, творбата е проправила път за още по-известното произведение "Чичо Томовата колиба" на Хариет Бийчър Стоу, публикувано четвърт век по-късно.

Предлагат на Сара Хейл работа като редактор в Бостън. Това на практика означава тя да остави децата под грижите на други роднини. И все пак тя приема предложението. До края на своя живот г-жа Хейл ще бъде редактор на женски списания. Разработва нова ниша на литературния пазар, като отличава предимно творбите на американски автори, особено жени. Чрез списанията, на които е редактор, Сара настоятелно изтъква, че същинската сфера на дейност на жената е дома. Но същевременно подкрепя откриването на женски училища и призовава да се даде възможност на жени да преподават в тях. Застъпва становището, че трябва да се позволи на неомъжени жени да стават мисионерки. Тя има и свой собствен принос за мисионерското дело, като заема длъжности в Мисионерското общество на женския съюз и в Женското медицинско мисионерско общество на Филаделфия.

Но вероятно, най-голямото обществено постижение на Сара Хейл, е обявяването на Деня на благодарността за официален празник в Съединените щати. Тази традиция се зародила още сред първите заселници на Нова Англия през XVII век като израз на благодарност за изобилна реколта. Първите президенти на САЩ, както и губернатори на отделни щати по различни поводи обявявали дни „за обществена благодарност и молитва“. В средата на XIX век Сара Хейл използва многотиражните издания, които редактира, като форум в подкрепа на определянето на един ежегоден, общонационален ден на благодарност към Бога. Сара преследва неуморно тази цел в продължение на 15 години, като ѝ отделя място в своите редакторски колонки. Накрая, в разгара на Гражданската война през 1863 година, президентът Линкълн издава указ, в който четем:

„Годината, която отива към своя край, беше изпълнена с благословения от плодородни поля и даващи живот небеса. Към тези големи блага, на които се радваме толкова често, че сме склонни да забравяме източника, от който произлизат, се добавиха и други, тъй необичайни, че не може да не докоснат и смекчат дори сърцето, което е привикнало да бъде нечувствително към винаги будното провидение на всемогъщия Бог. … Никакъв човешки замисъл не е изобретил и ничия смъртна ръка не е извършила тези велики неща. Те са щедри дарове от всевишния Бог, Който – макар да действа спрямо нас с гняв поради греховете ни – все пак винаги си спомня за нас с милост. … Приканвам моите съграждани във всички части на Съединените щати... да установят и да честват последния четвъртък на ноември като ден на благодарност и хваление към нашия благодетелен Отец, Който е на небесата.“     

Сара Хейл излиза в пенсия на 90-годишна възраст. По този повод тя пише: „Вече трябва да се сбогувам със своите сънароднички, с надеждата това полувековно дело да бъде благословено и те да продължат да напредват в щастие и за обща полза на своето отредено от Бога поприще.“ Наследството на Сара е наистина впечатляващо за едно момиче, което се е обучавало вкъщи, предимно със свои собствени усилия.

             Master of Arts, което в някои американски университети съответства на образователната степен "магистър" – Б.пр.

             Лат. summa cum laude: звание, с което се отличават големите отличници на випуска.