Статии

Катедралата в Солсбъри и готическата архитектура

Християнството е вдъхновило създаването на много блестящи произведения на архитектурата. Едно от най-прекрасните от тях е катедралата в Нов Сарум (днес Солсбъри), недалеч от известния мегалитен комплекс Стоунхендж. За разлика от повечето средновековни катедрали, тя е била издигната без прекъсване на строителните работи за известни периоди. Първите пет камъка са положени на 28 април 1220 г. от архиепископ Ричард Пур – от негово собствено име, както и от името на архиепископ Лангтън, на папа Хонорий III, на графа и графинята на Солсбъри. Към 1237 г. вече са били изградени хоровото пространство и трансептът, а през 1258 г. е завършена цялата катедрала, с изключение на фасадата и преддверието. Архитектурните планове и осъществяването им търпят съвсем леки изменения в хода на градежа. Затова катедралата в Солсбъри притежава много по-единен архитектурен стил, отколкото други църковни сгради в Англия, построени през този период.

Исус и Възкресението - 1

И сега, Господи, погледни на техните заплахи и дай на Своите слуги да говорят Твоето слово с пълна дързост, докато Ти простираш ръката Си да изцеляваш и да стават знамения и чудеса чрез името на Твоя свят Син Исус. И като се помолиха, потресе се мястото, където бяха събрани, и всички се изпълниха със Святия Дух и с дързост говореха Божието слово. А множеството на повярвалите имаше едно сърце и душа; и нито един от тях не казваше, че нещо от имота му е негово, но всичко им беше общо. И апостолите с голяма сила свидетелстваха за възкресението на Господ Исус; и голяма благодат почиваше над всички тях.

Деяния 4:29-33

[Корона]вирусът на Христос

Повечето от вас четат тези редове в домовете си, добре затворени и „предпазени“ от настоящата заплаха за живота и здравето ни – коронавируса COVID-19. Към началото на Страстната седмица официалната статистика показва, че заразените от него по целия свят са почти два милиона души. Засега той се разпространява у нас с ниски темпове, което е насърчително. Доколко са удачни или ефективни мерките, които взе Кризисният щаб, за да ни предпази от заплахата, няма да коментирам. Нито ще обобщавам доколко сериозно възприеха мерките гражданите като цяло и евангелските християни в частност.

По всичко изглежда, че повечето от нас ще празнуват Великден при безпрецедентни мерки за сигурност, вероятно в домовете си. По-инициативните вече активно прилагат новите технологии и се възползват от различни функционалности на смартфоните си. Християните провеждат видео-конферентни разговори, онлайн богослужения, молитвени събрания или библейски уроци. Наглед всичко си е наред, но ще трябва да почакаме, докато се съберем отново заедно физически за богослужение. Само не се знае колко дълго ще трае това принудително отделяне от църквата.

Възкресен за оправданието ни

Християнската вяра е неразривно свързана с възкресението – възкресението на Исус Христос и надеждата, която то дава за нашето собствено бъдещо възкресение. Това учение намира изобилна подкрепа в цялото Писание, кулминираща в прекрасното изложение на апостол Павел в 15 глава от неговото Първо послание към коринтяните. Но същият автор в едно друго свое писмо – Римляни 4:25 пише думи, които повечето християни не знаят нито какво да правят, нито как да разбират:

Исус, нашия Господ…беше предаден за прегрешенията ни, и биде възкресен за оправданието ни.

Предстоящата радост

На Разпети петък 2017 г. дъщеря ми навърши две годинки.

Само броени седмици преди това не бях си и представял, че ще мога да произнеса подобно изречение. След шестнайсет години брак и извънмерни тъговни бездетни нощи през онази пролет Създателят се усмихна и над нашия дом, подарявайки ни Мария – нашата слънчева и неописуемо жизнена щерка. На 14 април – когато целият християнски свят отбелязва Разпятието на Исус – дъщеря ми празнува своя втори рожден ден.

Поради това в нашето семейство Разпети петък ‘17 е някак си по-особен. Посрещаме деня със смесени чувства. Възможно ли е най-тъжният ден за цялата вселена да е най-радостният за нашето семейство? Възможно ли е в лицето на скръбните рани да се таи скрита радост? Възможно ли е най-плътното струпване на зло върху плещите на Изкупителя да е и най-пълното срутване на плановете на изкусителя?

Да не съм аз, Господи

Йоан 13:20-34

Желая да спра вашето внимание върху една малка, мълчалива драма, която се разигра на Тайната вечеря и която е описана в Евангелието на Йоана, гл.13. В тази драма  участват само двама души – Господ Исус Христос и предателят Юда, защото останалите ученици не разбраха нищо. Христос току-що е измил нозете на учениците си, една постъпка, с която Той им дава урок по смирение, и сяда на трапезата с тях. Той е много развълнуван, защото знае какво ще последва след тази последна Негова вечеря с  учениците му.  Внезапно Той нарушава тяхното трапезно мълчание, казвайки: „Истина, истина ви казвам, един от вас ще ме предаде!”.  Думите му падат върху учениците като гръм от ясно небе.  Те са в недоумение и се споглеждат едни други, а после отправят поглед към Исуса и всеки пита: „Да не съм аз, Господи?” Петър пошепва на Йоана, който е облегнал глава на Исусовото рамо, да попита Исуса кой е този, който ще го предаде. Исус отговаря: „Каквото си намислил да правиш, прави го по-скоро”. Юда мълчаливо взема залъка, излиза навън в тъмната нощ и отива да изпълни това, което е намислил. Никой от седящите на трапезата не разбира значението на Христовите думи, защото мисли, че Христос е възложил на Юда някоя поръчка във връзка с празника.  – Ето тази беше кратката драма, която се  разигра между Христа и Неговия предател в онази паметна вечер. Поуките за нас от тази драма са дълбоки, силни, затрогващи тъкмо върху тях искам да помислим.

Приемане, цел и любов

Срещнах Андре в началото на тази година в Амстердам, където той кандидатстваше за докторат по богословие. Андре е родом от Рио де Жанейро, но бил поканен да стане пастир на една нова църква в Милано, съставена от бразилски мигранти. Съгласил се, макар да не знаел италиански. Поне през последните години ние обикновено свързваме думата мигранти с ислямска заплаха. Но истината е, че някои от тези хора могат да се окажат новите мисионери в една все по-губеща своята християнска идентичност и превръщаща се в мисионерско поле Европа. Затова помолих Андре да разкаже за своята работа. Преведох го от английски като се опитах да запазя неговия оригинален стил. Вероятно през следващите години ще чувам все повече подобни разкази. (Радостин Марчев) 

Гостоприемство и чудеса по време на война

Близкият изток бързо се променя. Последното десетилетие, особено след кризите в Сирия и Ирак, донесе безпрецедентни нива на миграция, ужаси и безпокойство сред хората от региона. Но заедно с това има и едно движение на забележителна духовна промяна. Мнозина, търсейки изход от несигурността, емигрират на запад, само за да открият, че не са желани там. По-малко от 0,05% от тях се възползват от програмите за разселване. Съседните арабски страни, макар и резервирани към бежанците, наблюдават как броят им расте главоломно. Йордания и Ливан, които приеха милиони сирийски и ирански бежанци преживяха социални проблеми, голям икономически натиск и, в случая с Ливан, цялостен икономически колапс. Този сблъсък не само на цивилизации, но и на религиозни, племенни, социоикономически и културни групи води до епохални промени в църквата. Мнозина избират да следват Исус.

Страници

Subscribe to RSS - Статии