Статии

Казват, че великото изкуство се ражда в страданието. Но е трудно да си представим, че стихове, искрящи от радост, красота, твърда вяра в Бога и надежда, могат да бъдат създадени от човек с толкова тежък живот като този на Паул Герхард. Ала неговите лични и семейни несгоди, съчетани с Божията благодат, придават на химните му особена сила и дълбочина. Герхард се учи да пее за своята вяра при всякакви, дори и най-печални обстоятелства. Вътрешният му човек бил закоренен в Божия мир. Това личи от известния му химн "Предай своите пътища Нему":

Със "лека нощ" далеч отпращай
ти болката и бремето кораво!
И винаги от себе си отмахвай
туй що сърце гнети и помрачава!
Не си ти, който управлява
и всичко трябва да положи в ред.
На Своя трон високо Бог царува
и всичко води с благост и до век.

В евангелските църкви днес има голямо неразбиране за предназначението на музиката при поклонението на християните. Стана обичайно да рекламираме нашето "динамично" хваление, което "променя живота" и "те приближава повече до Бога". Дисковете на някои хвалебни групи обещават, че ще "ти помогнат да влезеш в Божието присъствие". В една листовка от конференция за водачи на хвалебни групи можем дори да прочетем:

Пришпорваме пролетта в мислите си. Нетърпеливи сме да свалим от плещите си бремето на зимните дрехи и да вкусим от свободата, която идва с новото  слънце. Метафората за тежкия зимен кожух, като че ли досажда, но това не я прави по-малко изразителна, когато искаме да кажем как се чувстваме след кратките зимни дни и дълги нощи. Жадуваме за цветни пъпки, млади хора забързани в пролетно безгрижие по улиците и аромат на свежи цветя. Картината всяка година е идентична, но това не прави нашите очаквания по-малки. Това важи за по-голямата част от човечеството, което познава свежестта на първа пролет.

Изминаха 70 години от първия процес срещу евангелските „пастири шпиони“, за който днес не се пише много. Този процес е срамен момент в историята на българското правораздаване, но ние сме длъжни да помним преживяното.

На 25 февруари 1949 г., в 8:45 ч., Софийски областен съд започва процеса срещу петнадесет евангелски пастири. Това са Васил Георгиев Зяпков, Янко Николов Иванов, Никола Михайлов Наумов, Георги Николов Чернев, Ламбри Маринов Мишков, Георги Николов Васев, Иван Ангелов Станкулов, Захари Спасов Райчев, Митко Матеев Димитров, Харалан Иванов Попов, Александър Георгиев Захариев, Ладин Иванов Попов, Здравко Стефанов Безлов, Йончо Николов Дрянов, Ангел Георгиев Динов. Всички те са активни пастири от четири деноминации – съборни църкви, методистки църкви, петдесятни църкви и баптистки църкви, членуващи в Обединени евангелски църкви (ОЕЦ).

Този стих сигурно звучи странно, понеже вероятността да приемем ангели у дома си е много малка. Изкушаваме се да отпратим тези думи в древния музей на старозаветните чудеса и знамения, които така или иначе никога няма да ни се случват, а после да продължим с четивото нататък. Грешка ще бъде обаче, ако постъпим така. Това слово се отнася и за нас. Бог иска да ни каже нещо важно, като да ни насърчава към ревност и усърдие в нашето служение.

През 2006 г. американската група Sonicflood издава своя албум Glimpse, който включва песента In the Secret. След няколко години тя се превръща в световен хит, включително и у нас. Един неин превод казва:

В тайно място,

насаме със Теб.

В тишината Ти си там.

В тайно място,

В тихо място,

чакам за Теб, моя любов,

просто искам да съм Теб!

Неефективността на съдебната система и развалата сред магистратите са една от постоянните теми в публичното говорене днес. Почти никой не вярва на съда и на способността му да наказва престъпниците и да решава спорове. Има нещо много българско в тази картина. Българинът постоянно страда от остра липса на справедливост – не само в обществото, но и някак в живота въобще. Неслучайно е измислил и си повтаря поговорката „Бог високо, цар – далеко“. Няма кой да защити правдата по нашата грешна земя. Бог се възприема като неясна сила, безразлична към нашите страдания, а държавните власти са заети със своите си користни интереси, вместо да прилагат закона.

Честита нова година! Честит Йордановден!

Има много и различни традиции, свързани с Йордановден. Една от важните е хвърлянето на кръст във водите на реката и търсенето му от младите мъже. Поверието е, че който пръв намери кръста, ще бъде здрав през годината. Това поверие показва вярата на нашия народ, че здравето и животът ни на тази земя зависят не просто от здравословния начин на живот, но от Бога. В част от християнството е навлязло това вярване, че определени символи носят духовна стойност и сила, затова се почитат икони, параклиси, места. Затова и младите мъже се хвърлят за кръста в студената вода, а след това играят своето хоро с надеждата, че чрез кръста ще получат Божието благоволение за здраве и благословение.

От къде е произлязла тази традиция за хвърлянето на кръста във водата? Нямам точна представа, но кръстът винаги е бил символ на Господ Исус Христос, затова вярвам, че по този начин хората са искали да отбележат важен момент от живота на Исус. Този ден е отбелязан като Богоявление.