Статии

Събитието на Възнесението беше преломен момент в историята на благовестието. Основния Божествен Свидетел - Исус Христос, напускаше Своята мисия. Той напускаше, но не безплоден. Отделяйки се от Земята, Той остави Свой заместник – един нарастващ във времето организъм, наречен Църква.

Веднага се появява важен въпрос в ума на всеки мислещ. Как една група от несъвършени хора би могла да изпълнява онова, което съвършеният Исус правеше за благовестието?

Какво означава една църква да има конгрегационален тип управление? Принципният отговор е: ако членовете на местното църковно събрание (конгрегация) играят основна роля във вземането на решения вместо висшестоящ епископ или съвет на старейшини (презвитери). Това е една от най-разпространените форми, чрез която съвременните протестанти ръководят делата на своите църкви. В англосаксонските страни всяка местна конгрегационална църква е независима и не се подчинява на общ устав или на решенията на свикан общ събор. Тя поддържа общение с други подобни църкви на периодични конференции и в рамките на сдружения (fellowship) с цел взаимно подпомагане, съвместни действия и евентуално съгласуване на най-основни доктринални позиции.

Истина ви казвам: ако не се обърнете и не станете като дечицата, никак няма да влезете в Небесното царство (Матей 18:3)

Кой е най-голям в Небесното царство? Когато учениците на Исус Му задават този въпрос, Той взима едно детенце от насъбралото се покрай Него множество и казва, че трябва да се смирим като децата, за да влезем в Божието царство. В Евангелието от Лука (18:15-17) случката е описана по малко по-различен начин. Там се казва, че учениците се опитват да забранят на децата, които се намирали в тълпата от хора, събрали се около Исус, да се доближат до Него. Влизат в ролята на охрана, предпазваща Учителя си от недорасли досадници, за които смятали, че Му пречат. Той обаче се радва, че децата са там и не само това – посочва ни ги като пример за смирение и пълно доверие в Бога.

Братята Кирил и Методий създават славянската азбука и по този начин правят възможна българската култура – едно събитие, което отново ще си припомним и ще празнуваме през този месец. Разбира се, тяхната мотивация не е културна – или най-малкото не е изцяло и основно културна. Солунските братя са преди всичко мисионери, посветени на разпространение на вярата сред тези, които не я познават. Работата в България не е тяхната първа мисия – преди това те работят години наред със сарацините и хазарите. В този контекст азбуката, която създават е средство за превеждане на Божието слово на езика на хората, на които служат.

Светът представя пред нас огромни предизвикателства. Виждате ги накъдето и да се обърнете. В сърцето си всички усещаме някакво смътно безпокойство. Такива времена на криза ни се струват като потъващи пясъци. Удивителното обаче е, че когато те отминат и ние погледнем назад в ретроспекция, виждаме как Бог е издигнал някоя личност или група хора. И чрез тях е заработил по напълно неочаквани начини.

На 9 април 2017, докато християнският свят радостно празнува Цветница, в две църкви в египетските градове Танта и Александрия избухват бомби, които убиват 45 души и раняват над 130. Отговорността за атаката е поета от „Ислямска държава“. Това е второто кърваво нападение само за няколко месеца.

Повечето от нас вероятно не знаят много за египетските християни. Коптите, както още са наричани те, са най-голямото религиозно малцинство в Египет като изчисленията варират между 10 и 20% от населението на страната.

В периода 27 ноември – 4 декември 2019 г. група ентусиазирани християни предприехме пътуване до свещените библейски земи в Израел. За повечето от нас това не бе просто поредната екскурзия. Това бе истинско пътуване през Библията, по време на което оживяха позабравени картини и важни исторически събития.

В много отношения живота на Йероним от Прага (1379-1416) прилича на този на неговия духовен учител и приятел Ян Хус. Последният приема възторжено писанията на Джон Уиклиф. Един век преди Лутер, в Бохемия (днешна Чехия) започват да се разпространяват и проповядват реформаторски идеи.

Младият Йероним също стига до убеждението, че Уиклиф проповядва истината. След като завършва университета в родния си град, през 1402 г. той заминава за Англия по предложение на Хус. Посещава Оксфорд, където се е учил и Уиклиф, и се сдобива с преписи на негови съчинения. През следващите няколко години разгръща голяма дейност, като преподава в Париж, Хайделберг и Кьолн, но неизменно бива обвиняван в ерес и трябва да се връща в Бохемия, за да се спаси от преследване. Проповядва реформаторски доктрини и в Ерусалим, Виена, Литва, Унгария и дори в далечна  Русия. В родната си Бохемия той поддържа патриотично настроени студенти. Дръзва да отхвърли и папска була, обявяваща индулгенция за участници в кръстоносен поход срещу Неапол.

В историята на цялата човешка цивилизация градовете кули са намирали  неизменно своето централно място. Варварското унищожение на кулите близнаци на Световния търговски център в Ню Йорк през 2001 година съвсем не е охладило амбициите на няколко града в света да се съревновават за построяване на най-висока сграда.