Статии

Кога почиват пастирите?

Вашата църква грижи ли се за пастира?

Въпросът може да изглежда зададен наопаки, но не е. Полагате ли грижи за емоционалното здраве на човека, който служи ежеседмично от амвона? Давате ли си сметка, че всеки духовен служител преди всичко е човешко същество със свои потребности и притеснения?

Исус започва Своята известна притча за блудния син, предавайки накратко една семейна случка: „Един човек имаше двама сина. И по-младият от тях рече на баща си: „Тате, дай ми дела, който ми се пада от имота““ (Лука 15:11,12). Отдалечени както географски, така и времево от първоначалната аудитория, повечето хора днес никога не осъзнават колко невероятно са звучали тези думи. Д-р Кенет Бейли, живял повече от 20 години в тази част на света, казва: „В продължение на години съм питал местни хора: „Случвало ли се е във вашето село син да поиска такова нещо?“ Твърдият отговор винаги е бил: „Не, това е невъзможно. При нас синът наследява имота едва след смъртта на баща си, никога по-рано. Да кажеш на баща си „Дай ми дела, който ми се пада“ на практика означава: „Аз искам ти да си мъртъв, за да мога да разполагам с парите ти.““

Притчата за блудния син започва с един спор между фарисеите и Исус относно Неговото отношение към „грешниците“: „А всичките бирници и грешници се приближаваха при Него да Го слушат.  А фарисеите и книжниците роптаеха, казвайки: Тоя приема грешниците и яде с тях.“ (Лука 15:1-2).

Общото ядене в близкоизточния контекст означава декларация за приятелство, споделяне на живота, пълно приемане на човека. Поканата за ядене не била нещо тривиално, тя се смятала за чест. Когато Исус се храни с грешници като израз на Своята мисия Той показва, че Божието царство е достигнало до тях, че те са простени чрез Него. Това изключително ядосва религиозните водачи.

Почивката е нещо, за което този свят копнее, и затова често се говори за нея. Eдва започнала работната седмица, много от работещите копнеят за почивка, копнеят за времето, в което проблемите и грижите ще са отшумели. Почивката е особено актуална през лятото - в края на краищата това е сезонът на почивките. Отрано започваме да обсъждаме и да планираме как да си починем. Копнеем и мечтаем, докато дългоочакваният ден дойде; ако въобще можем да си го позволим, разбира се. Когато обаче отидем там, където сме искали да отидем, и употребим свободното си време така, както сме искали да го употребим, често не оставаме доволни, защото нещата не са се получили така, както сме си ги представяли - или времето не е било добро, или е било твърде кратко, или сме били с неподходящите хора.

В притчата на Господ Исус в Евангелието от Лука 13:6-9 се говори за лозе, в чийто край е засадена смокиня. От нея се очаква да дава качествен, едър плод. Но в случая плод изобщо няма. Собственикът на лозето е човек на разума. Той не желае плодородието на лозето да се влоши заради една мързелива смокиня. Колкото и жестоко да звучи, нарежда на работника, грижещ се за лозето, да я отсече. Но се оказва, че този работник изпитва  някаква особена любов към мързеливата смокиня. Все пак е полагал някакви грижи за нея. Най-малкото се е радвал на нейната красота. И той предлага свой план за действие. Явява се като ходатай и адвокат на смокинята. Моли за милост и за нейното спасение. Същевременно обещава, че ще положи особени грижи за нея, за да й се даде шанс да даде плод. Особена грижа още една година. Особена грижа ОЩЕ ЕДНО ЛЯТО.

Нека мислено се изкачим на тази планина, не от любов към топографията или геодезията, а защото има историческо и духовно значение. В Библията има споменати различни планини. Някои от тях бихме нарекли хълм или възвишение, но нека се съсредоточим върху гледката, която се разкрива от върха им. 

В началото, нека да кажем нещо за тази планина! Името не е посочено нито от Лука, нито от Матей или Марко и общо взето се споменава само два пъти в Писанията. Традиционно се приема, че това е планината Тавор. Първо Ориген (III в.) посочва, че Тавор е мястото на Преображението. Там има и църква от времето на царица Елена (IV в.). Това място повдига два проблема за решаване:

Първо, действието преди тази случка се развива в Кесария Филипова, която е отдалечена от Тавор. Второ, другият проблем е израза „висока планина”, а Тавор е 600 метра надморска височина. В същото време на 20 км от Кесария Филипова е планината Ермон, която е 2814 м. висока. Аз лично предпочитам Тавор, защото се издига на 300 м над околността. Освен това целта на Исус е уединение за молитва, а не алпинизъм. Ние разглеждаме планината заради духовната ѝ висота, а не заради надморската. Ето какви уроци можем да научим при това изкачване:

Обновяващата роля на пиетизма в Германия и Централна Европа

Като реакция на формализма в протестантските църкви и на настъпващия атеизъм в Германия се обособяват общности от вярващи, които настояват за връщане към практичното Евангелие и неподправено благочестие. Пиетизмът в Германия изиграва забележителна роля за подобно обновление. Като общоевропейско явление той може да се определи като постреформаторско движение, предизвикано както от вътрешни процеси в Църквата, така и от влиянието на новите обществени нагласи в атмосферата на Просвещението и Романтизма. В него също така се забелязва настъплението и на подчертан индивидуализъм. Но за разлика от светския дух, който обхваща Европа по това време, пиетизмът насочва хората към по-сърдечна вяра, тласната от пламенно, лично преживяно новорождение и покаяние.

Втора и трета вълна на съживителните събрания в Америка в края на XVIII и през XIX век

До 1789 г. влиянието на Великото пробуждане в Америка почти се стопява благодарение на деизма, който прониква в колониите с британските офицери и поради влиянието на Френската революция. Въпреки това духовният спад довежда до неудовлетвореност и песимизъм, които в божествения план за ръководство на Христовата църква са инструмент за надигането на поредица нови вълни на съживления.

На 26.06.2020 г., на 81-годишна възраст, почина големият новозаветен учен Джеймс Д. Г. Дън.

Дън е роден на 21 октомври 1939 г. Следва икономика и статистика в университета в Глазгоу, но след дипломирането си се насочва към богословието и защитава докторска степен в Кеймбридж. До пенсионирането си през 2003 г. преподава в университетите Нотингам и Дърам. Лицензиран служител към Шотландската църква, макар че по време на престоя си в Нотингам проповядва в методистка църква.

Джеймс Дън беше едновременно плодовит автор, забележително ерудиран учен и човек, който не се страхува да казва мнението си, дори то да се различава от преобладаващите богословски виждания. Автор е на няколко чудесни коментара върху Римляни, Галатяни, Филимон, Колосяни, пастирските послания и Деяния на апостолите.

Област, на която Дън отделя голямо внимание – особено в по-ранните си години – е личността на Светия Дух. Неговите книги Baptism in the Holy Spirit (1970 г.) и Jesus and the Spirit (1975 г.) заслужават вниманието на всеки християнин заради сериозната и внимателна работа с библейския текст – характерна черта на цялото му творчество.

Спонтанните и масови протести, продължаващи вече няколко седмици в много български градове, може да са изненадали мнозина, но едва ли са оставили някого безразличен. И тъй като страстите са силни, а мненията често противоположни, това често се превръща повод не само за разгорещени обсъждания, а дори за разпалени спорове.

Българските християни не са (а и не трябва да са) отделени от ставащото страната ни. Въпросът пред тях не трябва да е дали, а как да реагират на това, което се случва. И, разбира се, отговорът трябва да бъде търсен на първо място от Този, на Когото те твърдят че са дали своята първа вярност – царя Христос, получил всяка власт както на небето, така и на земята (Матей 28:18). Подобна позиция не означава, че християните са аполитични – всъщност предишното изречение съдържа едно силно политическо заявление – но означава, че те ще гледат на случващото се от различна гледна точка и ще мерят с по-различни критерии. Ето някои от тях, които могат да ни накарат да се замислим още: