Нека мислено се изкачим на тази планина, не от любов към топографията или геодезията, а защото има историческо и духовно значение. В Библията има споменати различни планини. Някои от тях бихме нарекли хълм или възвишение, но нека се съсредоточим върху гледката, която се разкрива от върха им.
В началото, нека да кажем нещо за тази планина! Името не е посочено нито от Лука, нито от Матей или Марко и общо взето се споменава само два пъти в Писанията. Традиционно се приема, че това е планината Тавор. Първо Ориген (III в.) посочва, че Тавор е мястото на Преображението. Там има и църква от времето на царица Елена (IV в.). Това място повдига два проблема за решаване:
Първо, действието преди тази случка се развива в Кесария Филипова, която е отдалечена от Тавор. Второ, другият проблем е израза „висока планина”, а Тавор е 600 метра надморска височина. В същото време на 20 км от Кесария Филипова е планината Ермон, която е 2814 м. висока. Аз лично предпочитам Тавор, защото се издига на 300 м над околността. Освен това целта на Исус е уединение за молитва, а не алпинизъм. Ние разглеждаме планината заради духовната ѝ висота, а не заради надморската. Ето какви уроци можем да научим при това изкачване: