Повечето евангелски християни са присъствали на нещо, наречено „благодарствена служба.” Това е богослужение, в което на хората е предоставена възможност публично да благодарят за това, което Бог е направил за тях. Най-концентриран израз подобно отношение намира в Деня на благодарността, който празнуваме този месец. За мен има нещо изключително впечатляващо в традицията да се украсява амвона с произведения на реколтата – често свещенослужителят е почти изгубен зад маси, които се огъват под тежестта на кексове, ябълки, чушки, круши, сливи, гроздове, домашно изпечени пити хляб, сокове, компоти, карфиол, тикви и какво ли още не. И когато най-различни хора – богати и бедни, учени и необразовани, говорещи гладко и запъващи се – пристъпват напред и споделят големи и малки неща, в и с които Бог е работил в живота им, всяка година отново и отново оставам поразен от осъзнаването колко причини имам да казвам „Благодаря” на Бога и колко недостатъчно го правя. Нямам предвид само онези специални моменти, в които Бог е показвал особена милост и които всеки християнин добре познава. Те просто ни помагат да осъзнаем, че голяма част от това, което приемаме за даденост, всъщност е чиста милост – неща като въздуха, здравето, семейството или способностите, с които си изкарваме прехраната. „И нека царува в сърцата ви Христовият мир, за който бяхте и призвани в едно тяло; и бъдете благодарни,” се обръща Павел към християните (Колосяни 3:15).
