Статии

Какво научихме от коронакризата?

 

Към края на юни 2020 г. в редакционната колегия на в. „Зорница“ проведохме импровизирана дискусия, посветена на безпрецедентната епидемична обстановка в България и нейното отражение върху обществото и църквата. Темата не е загубила своята актуалност и към настоящия момент. Предлагаме ви нашата дискусия, с известни съкращения. Модератор беше Тодор Велчев.

Хедонистичния Бог и благодарния християнин

 

Въпросът за Божията теодицея в продължение на хилядолетия се оказва един от най-трудните в християнското богословие. Във време, когато технологиите позволяват мигновен пренос на информация от всеки край на света, ние ежедневно сме заливани с новини за войни, корупция, болести и смърт. Как е възможно един добър и всемогъщ Бог да допуска толкова много страдание в света?

Реформация, тайнства и обреди

В месецана Реформацията е уместно да напомним нелекия и понякога противоречив път, по който са минали нейните водачи, за да изразят най-достоверно от библейски аспект съдържанието и смисъла на тайнствата. Дори да не са постигнали пълно единодушие в някои богословски подробности по тези въпроси, те като цяло са били водени от една главна идея: вярващите трябва да бъдат предпазени от опасната тенденция – вместо да прославят единствено Бога - да обожават и да се покланят на елементи на творението. Да бъдат предпазени от това да смятат, че чрез свещенодействия някои предмети и материални елементи на богослужението придобиват нови свръхестествени качества, и така сами по себе си носят благодатно и спасително въздействие.    

В облака

Днес всичко ни е в „в облака“. Писма, документи, снимки и какво ли не, всичко витае някъде във виртуалното въздушно пространство. Обясняват ни как отвсякъде с един „клик“ можем да достигнем до своя свят. Тази нереалистична реалност ни е станала толкова близка, че даже не се замисляме, че допреди време това беше само в сферата на фантазиите.

Дали обаче това „заоблачаване“ се отнася само за нещата, които „качваме там горе“? Не се ли веем и ние някъде из облаците? Църкви са пропити с хваления, насочени към чувствата и опитността на личността. Проповеди без приложения в реалния живот въобще не липсват. Някои даже си позволяват да твърдят, че то и на църква не било необходимо да се ходи, защото в „облака“ можело да се гледат цели богослужения. Накъде е тръгнал нашият християнски свят?

Църквата като семейство

Повече от 2000 години са минали от началото на Христовата църква на Земята. Това е много дълъг период, през който Църквата е преживяла какво ли не и се е променяла и опитвала да оцелее през вековете. Атаките, на които е била подложена Църквата, са идвали както отвън, така и отвътре. Самите християни много често са забравяли самата същност на Църквата и нейните основни функции. Именно поради това периодично се е налагало Бог да издига движения (като тези на Лутер, Калвин, Уесли и др.), които отново и отново да припомнят на християните как е изглеждала и как би трябвало да изглежда тяхната общност. В тази кратка статия бих искал да се спра само на няколко основни момента, които смятам, че е важно християните да разбираме и помним, а именно – нашето начало и свидетелствата за това начало в боговдъхновеното писание на Новия завет.

Иван Вазов като поет и религиозен учител (I част)

Не оставяй стидно ази
да пропадна в бой със злото
и съмненье да ме сгази
в Тебе, в Правдата, в Доброто.

Иван Вазов 

Видях народ в мрак тежък да мъртвее,
ала и Бог виде
и рече: „Нека Вазов да изгрее!“
И светлина биде.

Пътуващи книжари


Спас Райчев - пастир и книжар

„Те са едни от най-скромните хора, тях не ги посрещат с музики, портретите им не се публикуват, имената им не се споменават във вестниците. Напротив, още при пристигането им, особено по селата, те срещат свои неприятели в лицата на попове, кметове и стражари. На тях често не е било позволявано преспиване в някои села, бивали са разкарвани в участъци и полицейски управления, затваряни са, а понякога и бити. Дъжд, сняг и студ, както и при слънчев пек – те геройски бродят по всички страни, по градове и села, често с опасност за живота си, не само от хора и стихии, но и от зверове...“

Съединението от 1885 г. през погледа на Джордж Уошбърн


Джордж Уошбърн (отбелязан на снимката) сред свои възпитаници от Робърт колеж, 1902 г. (Източник: bg.wikipedia.org)

Джордж Уошбърн (1833-1915) е американски протестантски служител и мисионер, посветил десетилетия от живота си на служение сред българите. В продължение на четвърт век е ректор на известния Робърт колеж в Цариград, чиито възпитаници са плеяда български политически и обществени дейци. Изиграва ключова роля при дипломатическата подготовка и международната защита на Съединението.  Предлагаме на читателите малък откъс от книгата му „Петдесет години в Константинопол. Спомени от Робърт колеж“.     

Калвин за оправданието чрез вяра и правдата на добрите дела

Френският реформатор Жан Калвин (1509-1564) поставя темата за оправданието чрез вяра като централен въпрос в християнското учение. В първото издание на неговия фундаментален труд “Основи на християнството” (L’Institution de la religion chrétienne) от 1536 г., той се поставя още в началните глави, а в последното издание от 1559 г. е развит в третата книга на този труд, но в много по-разширено изложение. И в първото, и в последното издание на „Институцията“ личи влиянието на Мартин Лутер, където оправданието чрез вяра се поставя като единствена причина за нашето спасение и не се допуска каквато и да е спасителна правда на делата по Закон. Но Калвин доразвива този въпрос прогресивно, по самостоятелен и оригинален начин, особено в частта на неговото приложение.

Страници

Subscribe to RSS - Статии