Статии

Словото стана плът!

 

Много личности са оставили диря в човешката история. Много велики писатели и философи, учени и владетели са променили светогледа и курса на цели народи и цивилизации. Никой от тях обаче  не е съумял да промени качествено този свят. Те са били като падащи звезди, които за кратко са огрели небосклона по своето време, но това, което са оставили, не е било в състояние да обнови самата тъкан на Божието творение. Смъртта продължава да властва над човешкия род. Гордостта, алчността и егоизмът продължават като тежка мъгла да се стелят в душите на всички хора. Всички ние неумолимо се движим в една посока – към физическата смърт и небитието.

Августин и неговото учение за благодатта като предвестник на Реформацията

 

Често когато мислим за Реформацията, ние сме склонни да я разглеждаме като историческо събитие, започнало през 1517 г. с тезисите на Мартин Лутер, и някак си да се опитваме да я откъснем от по-ранни събития в историята на църквата.

Църковните историци обаче знаят, че преди Мартин Лутер е имало и други опити за реформиране на богословието на тогавашната църква, за съжаление много от тях – потушени с кръв. До момента на успешното реформиране на богословието и практиката на част от църквата се стига след продължителен път, който тя извървява и който може да бъде проследен до ранните богослови.

Родителски провал

Не знам дали има по-голяма тръпка за съпруг и съпруга от това да станат родители. Спомням си това преживяване с раждането на първото ни дете. В стремежа си да бъдем най-добрите родители за детето ни изчетохме най-различни книги, които дават съвети относно обгрижването и възпитанието на детето. Няма нищо лошо в това човек да се усъвършенства и да иска да бъде най-добрият баща и майка за своето дете, като търси примери на поведение, на които да подражава. Разбира се, Свещеното Писание е първата книга, към която християнинът-родител би трябвало да потърси благочестиви примери за това как да възпитаваш детето си.

Духовното воюване

Ние всички участваме в духовна война. Тази духовна война не е спирала от Сътворението досега и ще спре, едва когато Исус дойде втори път на земята, за да сложи абсолютния и окончателен край на царството на Сатана и неговите паднали ангели.

Апостол Павел пише: „Нашата борба не е срещу кръв и плът, но срещу началствата, срещу властите, срещу духовните сили на нечестието в небесни места“ (Ефес. 6:12).

Евтаназията - част 3

Позиции на някои християнски църкви

Във всички християнски църкви съществува единство в мнението за активната евтаназия. То драстично се различава от светския възглед по въпроса.

Светият синод на Гръцката православна църква, който е активен по много въпроси от биоетиката, излиза с позиция за евтаназияна на 6 ноември 2002 г. Като конкретен повод в документа се посочва узаконяването на евтаназията в Холандия, Белгия, Австралия и в някои щати от САЩ. Под понятието евтаназия Гръцката църква разбира „постигнатото чрез активна или пасивна чужда помощ (с действие или бездействие) ускоряване на смъртта на човек, който страда или предстои да страда от неизлечима и мъчителна болест, запазил или не съзнание и сам изразил категорично желание да се прекъсне живота му”.

Евтаназията - част 2

Възгледи за евтаназията

Проблемът с приемането или отхвърлянето на евтаназията е свързан с коренните различия между гледните точки на светското общество и на Христовата църква. Въпросът се свежда до това, какво е страданието и кой е господар на човешкия живот. Тук преди всичко разглеждаме активната евтаназия.

Страданието е нещо, което съвременният човек не може да приеме, нито пък иска да понесе. Затова не е изненадващо негодуванието, което настава, ако хората не могат свободно да вземат решение в определени (екстремни) ситуации в живота си, какъвто е случаят със самоволното прекратяване на живота. Когато дойдат страданията, тогава животът трябва да бъде прекратен. Само живот, свободен от страдание, си струва да се живее. Така разсъждават мнозина.

Евтаназията - част 1

С напредването на медицината в развитите държави и последвалото удължаване на живота и с преекспонирането на въпроса с правата на отделния човек да разполага с живота и тялото си, на дневен ред все по-често се поставя въпросът за легализирането на евтаназията като начин за самоволно прекратяване на човешкия живот според убеждението, желанието и настроението на отделния индивид. Този въпрос е един от крещящите етични въпроси на съвремието ни, на дневен ред в повечето европейски страни, както и в България. В тази поредица ще търсим християнската гледна точка за човешкия живот и неговия край на фона на опитите за легализиране на евтаназията. Това е необходимо и в известна степен неотложно, защото в съвременното секуларизирано общество на преден план излизат желанията на отделния индивид или тези на общество.

Проникване на реформаторски идеи в Гръцката патриаршия

 

Този процес се свързва главно с името на патриарх Кирил Лукарис. Кирил е роден на 13 ноември 1572 г. на остров Крит със светското име Константин. По това време Крит е под венецианско владение, което дава възможност на Константин да замине за Венеция и да постъпи в църковна семинария. По-късно продължава да учи в Университета на Падуа, където се чувства силното влияние на ренесансовия хуманизъм. Впоследствие следва и във Витенберг, и в Женева, където се запознава с идеите на различните крила на Реформацията. След такова многостранно университетско обучението се завръща в родината си и приема свещенически сан под името Кирил.

Затихва ли ехото на Реформацията?

Реформацията на Църквата през ХVІ и ХVІІ век е движение за възстановяване на авторитета на Господ Исус Христос като единствена глава на Църквата, възстановяване позициите на Божието слово като единствено ръководство на вяра и живот и напомня, че според това слово човек се спасява само чрез вяра по Божия благодат. Тя е събитие, което може да се оприличи на буря в застоялото езеро на духовния живот в Европа, която предизвиква вълнообразно движение на разпространение  по целия свят. В този вид образност можем да впишем по-ясно въпросите, които пораждат историческото развитие и днешното състояние на протестантските и евангелските църкви. Най-главният от тях е: загубила ли е силата си Реформацията, затихнало ли е нейното отражение в наши дни? Или, с други думи, ако Реформацията е разбудила съзнанието на хората с мощен призив за познание на Бога,  разкрит в Евангелието, дали ехото на този призив се чува все още в съвременния свят?

100 години от юбилейното честване на Вазов

­­


Министър Омарчевски чете пред юбиляра решението на Народното събрание 
(източник: Блог Стара София)

Страници

Subscribe to RSS - Статии