Статии

Защо да прощавам?

При един разгорещен спор преди време съпругата ми Джанет изказа изключително дълбока богословска мисъл. По някакъв повод разпалено обсъждахме моите недостатъци, когато внезапно тя отбеляза: „Мисля си, че е невероятно как съм ти прощавала някои от ужасните неща, които си извършвал!“ 

Автор: 

Адам и Исус - Победителят

Преди няколко години имахме възможност заедно с пастир Благовест Николов да участваме в една международна конференция в Рио де Жанейро, Бразилия. Това беше благословено и вълнуващо време за споделяне на общата ни вяра с братя и сестри от всички континенти.

Вълнуващо беше и изкачването на хълма, на който се извисява прочутата скулптура на Крист Редентор на Христос Изкупителя. Преди това обаче трябваше да преминем с автобуса през няколко квартала на Рио де Жанейро, в които царуват мизерията, разрухата на стари жилищни сгради, нечистотата... видяхме лицата на хора, на които се четеше липса на надежда за нещо по-добро. Разбира се, когато се изкачихме горе, в подножието на величествената фигура на Христос, с неговото благородно лице, с разгърнати благославящи ръце и видяхме великолепната панорамата от суша и вода, която се открива пред нас, забравихме неприятните неща, останали  долу.

Цветница: Божият уличен театър пристига в Ерусалим

 

Един от начините, по които средновековните британци научавали християнската история, бил чрез т.нар. „мистериозни пиеси“. Преди време живеехме в Личестър, където всеки три години подобни пиеси се играеха в продължение на три пълни дни. Имаше 27 такива, всяка траеща около 15 минути и играна на три различни места. Първата започваше на Пазарната улица в средата на сутринта и след това се придвижваше до други места, а последната завършваше пред катедралата малко преди залез слънце.

Следване и кръст

Неразбиране на кръста от самото начало

И почна да ги учи, как Човешкият Син трябва много

да пострада, и да бъде отхвърлен от старейшините,

главните свещеници, книжниците, и да бъде убит, и след

три дни да възкръсне. И явно говореше тая дума. А Петър

го взе настрана и почна да Го мъмри. А Той, като се обърна

и погледна учениците Си, смъмра Петра, като каза: Махни

се, Сатано, и иди зад Мене, защото не мислиш за Божиите

неща, но за човешките неща.”

Марк 8, 31-33

Евангелска херменевтика

 


Caption

Обичайният консервативен евангелски метод за работа с Писанието, особено що се отнася до морални въпроси, е да извлича от конкретния разглеждан пасаж стоящите зад него „надвременни” принципи или наставления, които са изразени в културните, специфични условия на времето, и след това да зададе въпроса как те следва да се изразят по подходящ за съвременните условия начин. Независимо от критиката този подход остава същностна част от нашата херменевтика. Проблемът е как да определим кое е културно или свързано с конкретните условия и кое има универсална валидност. Той възниква, когато нещо, за което може да се смята, че е свързано с конкретното време, е оправдано в Писанието посредством използването на богословски принцип.

Друг популярен подход приписва на Писанието един по-широк авторитет – този на историята и метанаратива. Според това виждане, фундаментални в Писанието са интерпретацията на историята и действащият чрез тази вярна и валидна история Бог, който като Създател и Изкупител работи за човешкото спасение. Така Библията не ни дава толкова детайлни наставления за поведение колкото един модел, който трябва да формира нашето собствено поведение.

Повествование

 

Библията е разказ. Повече от всичко друго тя описва една глобална история на личностна близост и любов, прекъснати от изневяра, бунт и ненавист, но възстановени с много болка и жертва и подхранвани с търпение, своевременна благодат и надежда за бъдещето.

Една от най-спешните нужди на Църквата

 

Обучение в истината

Призив към всеки християнин е да продължава да се обучава, да расте в познаването на истините записани в Библията.

„Синдромът на малките“ и малкото стадо

Синдромът на малките“ и малкото стадо | Списание ХАРТА
Прозрение за българския дух? Карикатура на Хенрик Дембицки във в. „Тъпан“ (1869 г.) (Източник: desant.net)

„България е малка страна...“ Така започва или завършва средностатистическият свободен разговор по исторически или културни въпроси, свързан с нашата родина. Мисълта обикновено е облечена в лека въздишка. Друг път е придружена с намигване, в което се чете риторичен въпрос: „Нали се сещаш?“

Непознатият Били Греъм

 

„Посланието на Йоан 3:16 присъстваше във всяка проповед, която моя баща проповядваше, понеже то показва Божията любов. То дава надежда на света.“ - каза Франклин Греъм на погребалната служба на своя баща, Уилям (Били) Франклин Греъм, който почина на 21 февруари 2018 на 99 годишна възраст. Той беше погребан до съпругата си от северната страна на библиотеката в Шарлот, северна Каролина, която носи неговото име, след поклонение на тленните му останки в Ротондата на сградата на Конгреса (Капитолия). Това се прави едва за четвърти път за частно лице и за пръв път за религиозен водач. На церемонията присъстваха 2000 гости от 50 страни, вкл. президента и вицепрезидента на САЩ.

Хваление и поклонение?

 

 

Преди няколко години, докато бях на посещение в Англия, говорих с човек, принадлежащ към една традиционна църква. Той беше женен млад човек с деца, които по неговите думи беше изпратил да посещават друга църква заради професионалното и въздействащо „хваление“ там. Тогава му зададох въпрос: Какво би станало, ако хвалебната музика там спре да им харесва толкова много? Какво би задържало децата ти в църквата? Всъщност музиката, която се изпълнява ли трябва да е основният фактор при избора на събрание, към което да принадлежим? Той беше изненадан от въпроса ми. Изглеждаше сякаш отговорът за него беше „да“ по подразбиране.

Страници

Subscribe to RSS - Статии