Хроника

На 27 април 1921 – точно преди 100 години - се ражда Джон Робърт Уолмсли Стот - син на Арнолд и Лейди Стот. Баща му е водещ лондонски лекар, което дава добра материална осигуреност на семейството и на осем годишна възраст Джон е изпратен в пансион, а през 1935 в елитното частно училище Ръгби. Три години по-късно, на 13 февруари 1938, докато слуша лекция на Робърт Неш, ексцентричен проповедник поканен да изнесе беседа на християнска тема в училището, Стот е силно докоснат от чутото. Той моли за лична среща с Неш и след разговора взема решение да предаде живота си на Христос. Самият Стот описва случката по следния начин:

„Тази вечер на леглото си аз проведох експеримента с вярата и „отворих вратата” за Христос. Нямаше светкавици или гръм... всъщност не усетих нищо. Просто се покатерих на леглото си и заспах. В продължение на няколко седмици, дори месеци, след това не бях сигурен какво се е случило. Но малко по малко, както ясно показва дневникът, който водех по онова време, аз достигнах до едно по-ясно разбиране и по-голяма увереност за спасението и господството на Христос.”   

На 11 март т.г. почина световноизвестният евангелизатор и християнски обществен деец Луис Палау. Смело може да се каже, че той беше една от най-влиятелните фигури на евангелското движение от втората половина на XX и началото на XXI век. По думите на изтъкнатия автор Дж. Добсън, „не е възможно да се измери влиянието на Палау върху християнството през последните пет десетилетия, в които той споделяше Благата вест с народите по цял свят“.

На 27 февруари 2021 г., на своя онлайн церемония, Световният евангелски алианс (СЕА) обяви еп. д-р Томас Ширмахер за свой нов генерален секретар. С това бе отворена нова страница в 175-годишната история на най-голямото международно евангелско семейство. Кандидатурата на Ширмахер бе утвърдена още на 27 октомври миналата година, а формалното му встъпване в длъжност стана на 1 март 2021 г. Така той замени досегашния ръководител еп. Ефрем Тендеро.

Във встъпителната си реч, излъчвана на живо през уебсайта на СЕА, Ширмахер се спря на често задавания въпрос „Какво значи да си евангелски християнин?“. Той насочи вниманието към „общото ДНК на евангелската изповед“ при всички, които я споделят: разнообразието в семейството на вярващите по света; историческия характер на нашата вяра; авторитета на Писанието; мисията за разпространяване на Евангелието; защитата на човешките права и най-вече свободата на изповедта; единството на вярващите, които имат тези убеждения.

Ширмахер припомни, че още когато при сформирането на СЕА през 1846 г. в Лондон, мнозина са изпитвали съмнения дали е възможно вярващи от различни деноминации, като англиканската, методистката, лутеранската и „Армията на спасението“, да пребъдват в единство и да работят заедно. Днес обаче, когато повече от 600 милиона евангелски вярващи по лицето на земята допринасят за по-богато разнообразие в СЕА от всякога преди, движението продължава да бъде единно именно поради общите си същностни вярвания.

Пандемичната 2020 година промени донякъде и представите ни за публични прояви. Доскоро те се провеждаха само наживо – непосредственият контакт със зрителя е незаменим. Но трудните обстоятелства ни принудиха да използваме и разработваме многобройните възможности за виртуални срещи, предоставени от съвременните технологии.

И ето че в отминалите празнични дни се състояха първите „Рождественски четения“ онлайн. Тази сравнително нова за България инициатива (иначе съществуваща като традиция в редица страни) е подета през 2013 г. от телевизионния журналист и историк Горан Благоев, в сътрудничество със Столичната библиотека. Той се води от усещането, че „извън храма много липсва словото на вярващи хора, интерпретацията на Божието слово чрез творчеството на хора, които са вдъхновени от християнската вяра“. Идеята бива прегърната от редица вярващи творци и така Рождественски и Пасхални четения започват да се провеждат всяка година и у нас.

Пастир Илия Яков Илиев е роден на 1 юли 1907 г. в планинското село Калугерово, община Правец.  Родителите му са земеделци.  За разлика от сега селото се е намирало не само встрани от  важни, но и от всякакви пътища. В него турци не са се заселвали. Поради това, че са оставени сравнително на спокойствие, местните хора са своего рода особняци, буйни и непокорни, но консервативни по природа.