Редакционни

Приема се, че през август е пикът на летния сезон, когато, особено за почиващите, времето сякаш е почти спряло. На практика, обаче, денят вече е започнал да се смалява. Скоро ще усетим, че слънцето не грее толкова силно, а нощта сякаш прибързва да дойде. И когато дърветата се облекат в ежегодната си зашеметяваща цветна премяна, ще разберем, че неусетно е дошла есента.

Въпросът за личността и действието на Светия Дух винаги е бил свързан с множество крайности и опасности. Има християни, които смятат, че дарбите, които Той дава, са престанали и сякаш изключват възможността Бог да избере да се намеси в нашия свят и живот както и когато намери за добре. За други, изглежда, от единствено значение са свръхестествените проявления – нерядко за сметка на не по-малко важното и реално действие на Духа в изграждане на христoподобен характер. Някои вярващи очакват да бъдат едва ли не пасивно водени от Духа във всеки избор и действие, сякаш Той изземва от нас и поема върху Себе си нашата отговорност.  Други пък се държат така, сякаш Бог ги е оставил да живеят християнски живот и да работят за Бога сами, със собствени сили – като че ли нямат „друг Утешител”, учещ и водещ вярващите със силата и мъдростта на Исус.

Уважаеми читателю,

Какво ново в „Зорница“?

Скъпи приятели, може би някои от вас са посегнали към този брой с подобен въпрос.

Зададох си го и аз, като негов редактор, този месец. Малко сивеещите листове, на които (все още) го печатаме не обещават сензационни новини. Но не е ли сензационно и истинско чудо, че Бог дава един особен дух на упорит ентусиазъм на една малка група от доброволци наречена „редакционна колегия“ (виж последната страница), за да се събира всеки месец и да проектира поредното издание на вестника. Правим го в завидна атмосфера на човешко и духовно общуване. Правим го с радост, макар че всеки от нас е „затънал до гуша“ в камара от други дела и задължения. Чувстваме се привилегировани да участваме в продължението на историята на най-стария периодичен вестник.

Наближава краят на годината. По това време, повечето хора се чувстват някак празнично, обнадеждено, оптимистично. Все по-често чуваме песента „Джингъл белс“. Медиите говорят за „магията на Коледа“ и ни пожелават някакси да станем по-добри, просто поради това, че скоро ще празнуваме „Коледа“. Все повече домове, магазини, улици се окичват с красиви светлинни украси за наближаващите празници. Кое, обаче, бележи началото на нашата лична Нова година?

Уважаеми читателю,

Пред себе си държиш поредния брой на вестник “Зорница”. Може би ще си кажеш: „Е, добре! И този път са се справили. Има интересни заглавия.” Но аз няма да ти говоря за съдържанието на вестника. Ще те насърча да помислиш какво можеш да направиш с него.

Отново е Октомври и отново творението сменя цветовете си, жетвата вече е прибрана, а есенните плодове са по дърветата и ние вкусваме от тях. Този месец ще отбележим Деня на благодарността. Ще отрупаме амвоните с плодове, зеленчуци, пити, мед и всякакви вкусотии и с това отново ще си припомним, колко много ни е дарил Бог през годината.  Признателността е нещо, което би трябвало лесно да извира от човешкото сърце, когато то е задоволено. Дали обаче е така в действителност?

Лятото обикновено е време за почивка и често един от най-очакваните моменти от годината. Когато дойде краят му, ние се завръщаме у дома, носейки със себе си хубави спомени, разкази за местата, на които сме били, снимки, запечатали хубавите ни преживявания, и, ако сме имали късмет, не чак толкова изтънели джобове. И макар че връщането към обичайните задължения да не въодушевява повечето от нас, ние все пак се чувстваме отпочинали и освежени, а предстоящата среща с приятелите, които не сме виждали известно време, придава дори лек привкус на нетърпение.

„За много години!“ Стиснахме си ръцете с един брат в Господа след последното богослужение през отминалата 2017 г. „Винаги съм се учудвал защо вярващите се поздравяват така“, усмихна се той. Изглежда наистина учудващо. Та нали сме  „чужден­ци и пришълци на земята“ (Евр. 11:13)? Нали очакваме ново небе и нова земя? Не копнеем ли възкръсналият и прославен Христос да се върне още утре и да съди този грешен свят? 

Уважаеми читателю,