През този месец в християнската история

Видението на Тома Аквински


Видението на св. Тома Аквински (Санти ди Тито)

Ако някога са ви казвали, че сте глупав, тогава знаете, как се е чувствал студентът Тома от Аквино. Младежът бил пълничък и изглежда, че мисълта му течала доста бавно. Остроумни състуденти в Парижкия университет бързо му измислили подходящ прякор. „Вижте, вижте Тъпия вол“, надсмивали му се те, съчетавайки глупостта и телесните му особености в картинна обидна квалификация. „Не бързайте,“ казвал им професорът Алберт Велики (1193-1280), „един ден този вол ще отвори уста и мученето му ще огласи целия свят.“ Тези думи се оказали пророчески.

Рождественското примирение


Футболен мач между английски и немски войници, декември 1914 г.

Тялото на св. Николай е положено в град Мира

В много западни страни през рождественския сезон се празнува Santa Claus (Санта Клаус), който у нас е наречен Дядо Коледа, а по времето на социализма, Дядо Мраз. Откъде е тръгнала тази легенда, превърнала се днес в отблъскващ кич? От историческата фигура на св. Николай. За личността му не разполагаме с много сигурни сведения. Според преданието той бил роден през втората половина на III век в малоазийския град Патара, в римската провинция Ликия. Родителите му били заможни, но бездетни, и дълго се молели за рожба. Накрая Бог отговорил на молитвите им – родил им се син, когото нарекли Николай.

Още от ранна възраст Николай се отличил със стремеж към свят живот. Той търсел Бога ревностно, изучавал Писанията, често постел и прекарвал дълго време в молитва. Когато родителите му починали, наследил голямо състояние, но бил решен да го използва само за благото на нуждаещите се. Постъпвайки според евангелския принцип „Когато правиш милостиня, нека левицата ти не узнае какво прави десницата ти“ (Мат. 6:3), св. Николай обичал да помага тайно, за да не виждат хората добрите му дела. Веднъж научил, че един местен знатен човек се е разорил и мисли да продаде трите си дъщери в робство, за да плати дълговете си. Тогава Николай тайно подхвърлил кесия с жълтици в къщата му. С тези пари бащата успял да ожени първата си дъщеря. „Чудото“ се повторило още два пъти и спасило и другите две дъщери от унижението на робството. По подобен начин Николай избавял и други хора от жестоките им кредитори и снабдявал сиромасите с дрехи. Според някои версии на преданието, парите били спускани през комина, в окачените да съхнат чорапи или обувки. Това породило разпространената по-късно практика на Бъдни вечер децата да оставят обувките си пред камината и в тях да получават подаръците си от „дядо Коледа“ (дядо Николаус).

Млади мъже сдружени за Христос


сър Джордж Уилямс (1821 – 1905), основател на ИМКА

С основание може да се твърди, че християните, обединени в доброволни сдружения, са допринесли повече за благото на света, отколкото всички правителства, взети заедно. Едно такова сдружение е ИМКА (Young Men's Christian Association), Християнското сдружение на младите мъже.

Първият доклад на ИМКА описва добре проблема, довел до основаването на сдружението: „До ден днешен не се обръща внимание на младите мъже, които са заети в производството и в бизнеса. На тях се гледа като на лишени от разум, сякаш създадени единствено да работят и да спят...  без да имат време за обогатяване на духа и душата, без склонности към или поне сили за упражняването в благочестие, което е необходимо за поддържането на духовния живот.“

Реформаторът Филип Меланхтон

Портрет на Меланхтон от Лукас Кранах

В историята на Реформацията този ден ще бъде записан с червени букви. На 16 февруари 1497 година се ражда един човек на мира, комуто е писано да живее в епоха на жестоки конфликти и да бъде разумен глас в един свят на бушуващи страсти. Той идва на бял свят в немското градче Бретен, близо до Карлсруе, и се нарича Филип Шварцерд. Фамилното му име на немски означава "черна земя" и самият той по-късно го превежда на гръцки като Меланхтон. С това име той ще стане познат на света и на идните поколения.

Теофилакт е изпратен „на заточение“ в Охрид


Църквата „Св. София“ в Охрид, строена през XI век

Случвало ли ви се е да направите прекалено добро впечатление на някоя важна личност? Нещо подобно преобръща живота на византийския духовник Теофилакт. Преди 930 години, на 6 януари 1088 г., той произнася вдъхновена реч пред император Алексий I Комнин, изпълнена с хвалби към василевса и майка му Ана Даласена. Той приветства военните успехи на Балканите: оттег­лянето на норманите от адриатическото крайбрежие и потушаването на бунтовете в Тракия, вдигнати от еретици (богомили и павликяни). „Императорът е добър дипломат и истински служител на Църквата“, заявява Теофилакт. Но речта му има нежелани последици.

Единадесет века от смъртта на св. Климент Охридски


Паметникът на св. Климент в Охрид (Източник: www.wikimapia.org)

Всички в манастира "Св. Панталеймон" в Охрид са потънали в скръб. На 27 юли, лето Господне 916-о, трябва да бъде погребан основателят на тяхната обител и Велички епископ Климент. Изминали са едва няколко дена от неговата смърт, но сподвижниците му чувстват дълбоко липсата му и осъзнават, че от света си е отишъл един велик Божий човек.

Четири века от смъртта на Шекспир

 


Уилям Шекспир (Източник: uki.vdu.lt)

 

 

Да бъдеш или да не бъдеш – това е въпросът!
  Словата ми издигат се нагоре, 
  а мислите ми си остават долу – 
  слова без съпровод от мисли
  не ще достигат нивга небосвода.

Страници

Subscribe to RSS - През този месец в християнската история