През този месец в християнската история

"Изгубеният рай": епична поема за 10 лири

 

Датата 27 април става важна за английската, а - оказва се - и за световната литература благодарение на една търговска сделка. На нея през 1667 година, т.е. преди три века и половина, поетът Джон Милтън продава на Самюъл Симънс правата върху най-величествената епична творба на английски: "Изгубеният рай" (Paradise Lost). Макар че авторът е бил вече известен, почти никой не обръща внимание на сделката. На практика Милтън получава подаяние за поемата си, а нейното публикуване не е приоритет за издателя. "Изгубеният рай" излиза от печат едва 4 месеца по-късно, но въпреки злощастното начало, това произведение ще се нареди на едно от първите места по популярност след Библията в англоезичния свят.

Възвишеното повествование обхваща дванадесет книги. Слепият поет се заема да опише най-драматичните събития на световната история: бунта на Сатана и грехопадението на човека, които Милтън приема за несъмнени факти. Адам и Ева са обрисувани в своята наивна невинност - непознаващи злото и наслаждаващи се на Едемската градина. После идва грехът и всичките му горчиви последствия:

"... първото човешко непокорство и плодът
на запретеното дърво, със своя бренен вкус
довел смъртта в света и цялата ни земна скръб..."

Но идва и Божието обещание за окончателното възстановяване на всичко чрез Исуса Христа.

Леонард Ойлер, математик и апологет

Волтер и пруският крал Фридрих Велики се отнасяли с насмешка към него. Руската императрица Екатерина I го назначила на работа в Петербург. Математиците благоговеят пред името му. А то е Леонард Ойлер. Синът на протестантския пастир Паул Ойлер се появява на бял свят na 17 април 1707 година в швейцарския град Базел.

Ойлер отрано проявява обещаващи математически способности и по-късно напълно ще оправдае очакванията. Пълните му събрани съчинения се побират в 60 тома с енциклопедичен обем! Той се смята за основател на математическия анализ и спомага за огромен напредък в аритметиката, в геометрията, в тригонометрията и в диференциалното и интегрално смятане. Въведените от него означения се използват до ден днешен. Той дава името си на Ойлеровата константа, Ойлеровите числа, Ойлеровите интеграли и други математични форми.

Тялото на св. Николай е положено в град Мира

В много западни страни през рождественския сезон се празнува Santa Claus (Санта Клаус), който у нас е наречен Дядо Коледа, а по времето на социализма, Дядо Мраз. Откъде е тръгнала тази легенда, превърнала се днес в отблъскващ кич? От историческата фигура на св. Николай. За личността му не разполагаме с много сигурни сведения. Според преданието той бил роден през втората половина на III век в малоазийския град Патара, в римската провинция Ликия. Родителите му били заможни, но бездетни, и дълго се молели за рожба. Накрая Бог отговорил на молитвите им – родил им се син, когото нарекли Николай.

Още от ранна възраст Николай се отличил със стремеж към свят живот. Той търсел Бога ревностно, изучавал Писанията, често постел и прекарвал дълго време в молитва. Когато родителите му починали, наследил голямо състояние, но бил решен да го използва само за благото на нуждаещите се. Постъпвайки според евангелския принцип „Когато правиш милостиня, нека левицата ти не узнае какво прави десницата ти“ (Мат. 6:3), св. Николай обичал да помага тайно, за да не виждат хората добрите му дела. Веднъж научил, че един местен знатен човек се е разорил и мисли да продаде трите си дъщери в робство, за да плати дълговете си. Тогава Николай тайно подхвърлил кесия с жълтици в къщата му. С тези пари бащата успял да ожени първата си дъщеря. „Чудото“ се повторило още два пъти и спасило и другите две дъщери от унижението на робството. По подобен начин Николай избавял и други хора от жестоките им кредитори и снабдявал сиромасите с дрехи. Според някои версии на преданието, парите били спускани през комина, в окачените да съхнат чорапи или обувки. Това породило разпространената по-късно практика на Бъдни вечер децата да оставят обувките си пред камината и в тях да получават подаръците си от „дядо Коледа“ (дядо Николаус).

Млади мъже сдружени за Христос


сър Джордж Уилямс (1821 – 1905), основател на ИМКА

С основание може да се твърди, че християните, обединени в доброволни сдружения, са допринесли повече за благото на света, отколкото всички правителства, взети заедно. Едно такова сдружение е ИМКА (Young Men's Christian Association), Християнското сдружение на младите мъже.

Първият доклад на ИМКА описва добре проблема, довел до основаването на сдружението: „До ден днешен не се обръща внимание на младите мъже, които са заети в производството и в бизнеса. На тях се гледа като на лишени от разум, сякаш създадени единствено да работят и да спят...  без да имат време за обогатяване на духа и душата, без склонности към или поне сили за упражняването в благочестие, което е необходимо за поддържането на духовния живот.“

Единадесет века от смъртта на св. Климент Охридски


Паметникът на св. Климент в Охрид (Източник: www.wikimapia.org)

Всички в манастира "Св. Панталеймон" в Охрид са потънали в скръб. На 27 юли, лето Господне 916-о, трябва да бъде погребан основателят на тяхната обител и Велички епископ Климент. Изминали са едва няколко дена от неговата смърт, но сподвижниците му чувстват дълбоко липсата му и осъзнават, че от света си е отишъл един велик Божий човек.

Четири века от смъртта на Шекспир

 


Уилям Шекспир (Източник: uki.vdu.lt)

 

 

Да бъдеш или да не бъдеш – това е въпросът!
  Словата ми издигат се нагоре, 
  а мислите ми си остават долу – 
  слова без съпровод от мисли
  не ще достигат нивга небосвода.

Петнадесет години от смъртта на п-р Вурмбранд

На 17 февруари се навършиха 15 години от смъртта на румънския пастир Рихард Вурмбранд (1909-2001 г.). За живота на този мъченик за Христа едва ли има нещо неказано. Самите му книги говорят за изключителната изява на Божията благодат и за вярата на този „апостол Павел“ зад Желязната завеса.

Страници

Subscribe to RSS - През този месец в християнската история