През този месец в християнската история

Кралицата Елизабет I е отлъчена от Католическата църква

През епохата на Реформацията Англия постепенно се откъсва от Римокатолическата църква. Първият решителен тласък е даден от крал Хенри VIII. На младини той е посветен католик и пише богословски трактат в защита на върховенството на папата, за което дори получава от Ватикана титлата „Защитник на вярата“. По-късно обаче нещата се променят. Воден от желанието си да се ожени повторно, кралят иска от папата да анулира брака му с Катарина Арагонска. Твърдият отказ на Рим води до началото на политическа реформация – с актове на парламента през периода 1532-1534 г. върховенството на папата е отхвърлено, а Хенри VIII е обявен за глава на Англиканската църква.  

"Изгубеният рай": епична поема за 10 лири

 

Датата 27 април става важна за английската, а - оказва се - и за световната литература благодарение на една търговска сделка. На нея през 1667 година, т.е. преди три века и половина, поетът Джон Милтън продава на Самюъл Симънс правата върху най-величествената епична творба на английски: "Изгубеният рай" (Paradise Lost). Макар че авторът е бил вече известен, почти никой не обръща внимание на сделката. На практика Милтън получава подаяние за поемата си, а нейното публикуване не е приоритет за издателя. "Изгубеният рай" излиза от печат едва 4 месеца по-късно, но въпреки злощастното начало, това произведение ще се нареди на едно от първите места по популярност след Библията в англоезичния свят.

Възвишеното повествование обхваща дванадесет книги. Слепият поет се заема да опише най-драматичните събития на световната история: бунта на Сатана и грехопадението на човека, които Милтън приема за несъмнени факти. Адам и Ева са обрисувани в своята наивна невинност - непознаващи злото и наслаждаващи се на Едемската градина. После идва грехът и всичките му горчиви последствия:

"... първото човешко непокорство и плодът
на запретеното дърво, със своя бренен вкус
довел смъртта в света и цялата ни земна скръб..."

Но идва и Божието обещание за окончателното възстановяване на всичко чрез Исуса Христа.

Един византийски предвестник на Реформацията - св. Симеон нови богослов

Симеон Нови Богослов е малко познат християнски автор. В последните няколко десетилетия обаче интересът към него започва забележително да нараства. Неговите произведения се оказват важно свързващо звено в развитието на византийската богословска традиция между класическия патристичен период  и по-късната  исихастка школа. Симеон (949–1022 г.) живее по времето на Македонската династия от царуването на император Константин VІІ Багренородни до това на Василий ІІ Българоубиец. Ако за Българското царство този период е белязан с трагичен разгром, то  Византия  преживява, по това време  особен политически и културен възход наричан от някои „Македонски ренесанс“.

Леонард Ойлер, математик и апологет

Волтер и пруският крал Фридрих Велики се отнасяли с насмешка към него. Руската императрица Екатерина I го назначила на работа в Петербург. Математиците благоговеят пред името му. А то е Леонард Ойлер. Синът на протестантския пастир Паул Ойлер се появява на бял свят na 17 април 1707 година в швейцарския град Базел.

Ойлер отрано проявява обещаващи математически способности и по-късно напълно ще оправдае очакванията. Пълните му събрани съчинения се побират в 60 тома с енциклопедичен обем! Той се смята за основател на математическия анализ и спомага за огромен напредък в аритметиката, в геометрията, в тригонометрията и в диференциалното и интегрално смятане. Въведените от него означения се използват до ден днешен. Той дава името си на Ойлеровата константа, Ойлеровите числа, Ойлеровите интеграли и други математични форми.

Четиридесет души умират на леда заради Христа

Западна фасада на църквата „Св. Четиридесет мъченици“ във Велико Търново днес
Западна фасада на църквата „Св. Четиридесет мъченици“ във Велико Търново днес

Агрикола, губернаторът на римската провинция Армения, получава доклад за случай на метеж. Император Лициний е започнал гонения срещу християните и се е разпоредил във всички военни части да се принесат жертви на идолите. Но ето че четиридесет войника от XII Мълниеносен легион (Legio XII Fuminata) са отказали да изпълнят заповедта. Губернаторът се разпорежда да бъдат арестувани. Четиридесетте са изправени пред него в едно ветровито утро в Севастия. Това са хора, доказали мъжеството си в много битки, и лицата им излъчват смелост.  Агрикола е решен да ги вразуми.

Убийството на един защитник на слабите

През 1979 г. Арнулфо Ромеро, архиепископът на Ел Салвадор, е номиниран за Нобеловата награда за мир. Двадесет и трима американски конгресмени подкрепят предложението със следните думи: „Като личност, отличаваща се с ненадмината смелост и честност, архиепископ Ромеро не се поддаде на заплахите на властимащите, които се опитваха да го направят послушен.“

Още от ръкополагането му през 1977 г. Ромеро получава редовно заплахи както от десните, така и от левите сили в разкъсваната от граждански конфликти страна, управлявана от военен режим. Застъпва се енергично за потиснатите свои сънародници. Осъжда остро убийствата и отвличанията, превърнали се във всекидневие в Салвадор. Човешките права не бива да се нарушават в името на държавността или на авторитета на армията, настоява Ромеро.

Историята на всеки поклонник на Бога, описана от Бънян

Една от най-популярните книги в християнския свят след Библията е била публикувана преди малко повече от 340 години – на 18 февруари 1678 г. Смята се и за първия роман, написан на английски. Това е една история, изпълнена с фантастични същества и смъртни опасности. В многобройните си приключения нейният главен герой се бори с беснеещ дракон, нагазва в тресавище, от което не може да се измъкне сам, и бива окован в един замък, ставайки пленник на отчаянието.

Как беше съкрушен националният елит на България

 

Към края на XIX и началото на XX век България излиза от своето Възраждане с голям духовен и интелектуален потенциал. Въпреки историческите превратности и катастрофалните последствия от войните в периода 1913-1918 г. следващите две десетилетия на Третото българско царство са белязани от осезаем напредък и от постепенното оформяне на същински национален елит: духовен, политически, стопански, културен, военен. Малката ни държава има всички шансове да се впише в семейството на развитите европейски страни. Но установената след преврата на 9 септември 1944 г. комунистическа диктатура успява да зачеркне тези перспективи. Особено чрез проведения планомерен и всеобхватен погром на националния елит.

Страници

Subscribe to RSS - През този месец в християнската история