През този месец в християнската история

Сара Бюъл с нетърпение разопакова подаръка на своя брат Хорацио. В кутията открива ръчно изработена диплома с надпис: "На магистърката на изкуствата, с най-високи почести, колеж Хорацио Бюъл". Вероятно Сара се е засмяла. През всичките си студентски години в колежа Дартмут, нейният брат ѝ носел вкъщи учебници по латински, математика и философия и споделял с нея всичко научено. Младото момиче полагало всевъзможни усилия, за да придобие образование, въпреки ограниченията да посещава колеж. Посвещението и любознателността ѝ правели силно впечатление на Хорацио и на него му се искало тя също да получи своя почетна диплома.

Кристиан II, крал на Дания, Норвегия и Швеция, се отличавал с толкова жесток нрав, че бил свален от трона от собствения си народ през 1523 г. На съвестта му тежели убийствата на датски благородници и на един архиепископ. Бруталното му управление и кървави изстъпления в Швеция довеждат до откъсването на страната. Същевременно той допуснал майката на неговата холандска любовница да управлява кралската хазна. Но колкото и странно да изглежда на пръв поглед, безумията му разчистват пътя на Реформацията в Дания.

За съвременния западен човек е трудно да си представи теокрация, основана на демократични принципи. Обикновено той я свързва с отдавна отминали времена, с авторитарни религиозни водачи и със сурови нрави, несъвместими с правата на личността и гражданските свободи. Но някои страници от ранната християнска история на Америка опровергават подобни обобщени схващания.

Вярващите в Рим са в тържествено очакване. При няколко последователни гонения много техни братя били избити. „Свидетели“ (гр. martyros) – така били наречени мъчениците за Христа. Впоследствие думата martyr ще придобие в някои западни езици тъкмо смисъла на „мъченик“. И ето че тленните останки на двама такива свидетели, починали в изгнание заради своята вяра, предстои да бъдат върнати в града и погребани на 13 август 236 г., преди 1780 години.

Някои хора не могат да оценят значимостта на собствените си дела. Такъв е бил и холандецът Хуго Гроций. На смъртния си одър той оплаква безполезността на всичко, което е извършил. Гроций умира преди 370 години, на 28 август 1645 г., с убеждението, че животът му е бил един провал.

В последното си писмо до дома Иван Мойсеев, наричан от семейството и приятелите си просто Ваня, увещава брат си Владимир: "Не разправяй на родителите ни всичко. Просто им кажи, че Ваня ти е писал и е казал, че Исус Христос влиза в битката. Това е битка за Христа и Ваня не знае дали ще се завърне от нея. Много искам всички вие, скъпи приятели, млади и стари, да помните този едничък стих: "Бъди верен до смърт и Аз ще ти дам венеца на живота" (Откровение 2:10)". На следващия ден, 16 юли 1972 г., преди 45 години, Иван Мойсеев предава Богу дух при съмнителни обстоятелства. Съветските власти заявяват, че става дума за удавяне при нещастен случай. Но семейството му е сигурно, че двайсетгодишният младеж е бил изтезаван до смърт.

Ваня е роден през 1952 година в днешната Република Молдова, в многочленно селско семейство. На 18-годишна възраст постъпва в армията, за да отбие редовната си военна служба в град Керч, на Кримския полуостров. Той говори открито за Бога, което е забранено от атеистичния режим. Търси тихи места, където всекидневно да се моли необезпокояван. И така си навлича омраза и гонения от страна на своите началници. Те се опитват да го отвърнат от вярата му – с наказания и изкарване пред строя за публично осмиване. Но младежът остава непреклонен и тормозът се усилва. Писмата му до вкъщи и магнетофонните записи, направени при последната му домашна отпуска, документират жестокостите, на които е бил подложен. Периодично са го оставяли без храна. Буден е и е разпитван посред нощ, често с побои. В продължение на две седмици, посред най-люта зима, той е принуждаван да стои отвън в тънка военна униформа. Според свидетелството му Бог го е загрял по чудотворен начин.

Всички в манастира "Св. Панталеймон" в Охрид са потънали в скръб. На 27 юли, лето Господне 916-о, трябва да бъде погребан основателят на тяхната обител и Велички епископ Климент. Изминали са едва няколко дена от неговата смърт, но сподвижниците му чувстват дълбоко липсата му и осъзнават, че от света си е отишъл един велик Божий човек.

Палатката била прокъсана. Парцалите, с които била закърпена, просто съдирали още повече прогнилото платно. Поляната, на която била разпъната, представлявала неизползвано квакерско гробище. Но човекът, който се изправил да проповядва на това място преди 150 години на 2 юли 1865 г., бил уверен в това, което искал да каже. Използвайки подходите за съживление, въведени от Чарлз Фини, той сочел с пръст към грешниците и пряко ги призовавал към покаяние. Това била първата от девет поредни проповеди на Уилям Буут в прокъсаната палатка. Той говорел от името на Християнската мисия за Източен Лондон, която тринайсет години по-късно се превърнала в Армията на спасението.

„О, Боже, Създателю на небето и земята, погледни свише към този нов народ и им дай да познаят Тебе, истинния Бог...“ Само няколко месеца по-рано князът, изрекъл тази молитва, е бил жесток, похотлив и безскрупулен младеж. (На съвременен жаргон, „плейбой“.) Той дори се опитал да наложи официален езически култ на своите поданици и издигнал в Киев капище с идоли на шестте главни славянски божества. Има сведения, че даже е прибягвал до човешки жертвоприношения. Но сега мисленето на княз Владимир се променя. Ако се вярва на историческото предание, преди 1030 години, на 5 юни 988 г., той се кръщава заедно със стотици жители на Киев и приема християнското име Василий.

През епохата на Реформацията Англия постепенно се откъсва от Римокатолическата църква. Първият решителен тласък е даден от крал Хенри VIII. На младини той е посветен католик и пише богословски трактат в защита на върховенството на папата, за което дори получава от Ватикана титлата „Защитник на вярата“. По-късно обаче нещата се променят. Воден от желанието си да се ожени повторно, кралят иска от папата да анулира брака му с Катарина Арагонска. Твърдият отказ на Рим води до началото на политическа реформация – с актове на парламента през периода 1532-1534 г. върховенството на папата е отхвърлено, а Хенри VIII е обявен за глава на Англиканската църква.