Катедралата в Солсбъри и готическата архитектура

Християнството е вдъхновило създаването на много блестящи произведения на архитектурата. Едно от най-прекрасните от тях е катедралата в Нов Сарум (днес Солсбъри), недалеч от известния мегалитен комплекс Стоунхендж. За разлика от повечето средновековни катедрали, тя е била издигната без прекъсване на строителните работи за известни периоди. Първите пет камъка са положени на 28 април 1220 г. от архиепископ Ричард Пур – от негово собствено име, както и от името на архиепископ Лангтън, на папа Хонорий III, на графа и графинята на Солсбъри. Към 1237 г. вече са били изградени хоровото пространство и трансептът, а през 1258 г. е завършена цялата катедрала, с изключение на фасадата и преддверието. Архитектурните планове и осъществяването им търпят съвсем леки изменения в хода на градежа. Затова катедралата в Солсбъри притежава много по-единен архитектурен стил, отколкото други църковни сгради в Англия, построени през този период.

Не е сигурно кой точно е архитектът на тази възхитителна сграда. Известният историк Пол Джонсън предполага, че тя е резултат от съвместните усилия на Елиас от Дърам и Николас от Ели. Безспорно е, че „двигателят“ на проекта е бил самият архиепископ. Предшественик на сградата е бил храм, разположен редом до кралската крепост, на един неголям хълм. Строежът на нова църква на същото място щяло да наложи съвместяване на проекта с основите и структурата на старата. Но архиепископ Пур е бил човек с мащабно мислене. Той успява да се сдобие с одобрението на папата да се издигне съвсем нова катедрала на една широка ливада.

Катедралата в Солсбъри е в типичния ранен английски готически стил. Готическата архитектура използва заострени, издължени сводове, тънки вертикални колони, контрафорси и диагонални линии, за да постигне внушение за строгост, за сурово величие. Храмът е кръстокуполен – двата му кораба се пресичат и, погледнати отгоре, образуват кръст. Вътрешното пространство е добре осветено. Т.нар. “летящи контрафорси“ (извън сводовете) са добавени по-късно, като част от единствената по-съществена промяна в първоначалната концепция.

Оригиналният строителен план предвиждал малка катедрална кула. Сто и десет години след полагането на първия камък височината на кулата е удвоена, с добавяне на осмоъгълен шпил. Така кулата става втората по височина в тогавашна Европа. Допълнителната конструкция обаче се оказала твърде тежка: цели 6500 тона. С времето рухването на кулата ставало все по-вероятно. Затова през XVII век, по предложение на знаменития архитект Оливър Рен, са добавени укрепващи контрафорси в нейната основа.

Катедралите в Европа са свидетелства за ревностна вяра. За да се предприеме такъв огромен и продължителен градеж действително се изисквала вяра. Повечето подобни църкви били изграждани поколения наред. Техните колони, устремени към небето, символизират постоянните молитви към Бога. На цветните им витражи четем илюстрованата евангелска история. Немалко орнаменти и зловещи фигурки напомнят на богомолците дебнещите около нас демонични сили. Катедралата в Солсбъри обаче не е претрупана с такива детайли. Простотата на нейните фасади и интериор са смятани като характерно английско "омаловажаване" на внушението. Със своята уникалност тя се нарежда сред забележителните представители на една епоха, белязана от християнската вяра.

Арх. Напречният кораб на църквата.

Напречни стени или конструкции, която укрепват основната носеща конструкция и поемат хоризонтално или косо действащите сили на сводовете.